ТУРИСТИЧЕСКИ  ОБЕКТИ В

Ш У М Е Н

Парк Кьошковете

Кьошковете от думата „ кьош” – място за почивка. Мястото е впечатлило Барбие дьо Бокаж през 1810 г. „ През долината протича бърза и свежа рекичка, която движи колелата на много воденици.” Паркът има хълмист релеф, прорязан от суходолия, височини от 200 до 500 м. Площ е 800 ха.

През 1897 г. под ръководството на лесовъда Торишков започва залесяване на местността. Отначало само липови и кестенови дървета. През 1898 г. е оформена главната алея. През 1904 г. е засят черен бор, през 1918 г. – смърч и ела, а през 1953 г. – габър, клен и бук.

На територията на Кьошковете се намират малък зоопарк, каменната чешма

„ Лъвчето” , където тези, които желаят да се задомят, трябва да завържат парченце плат на клоните на съседните дървета и да пият от водата на чешмата.

           Съхранен  с Фердинандовият надпис от 1906 г. , който се свързва с военните маневри и посещението на Австро-Унгарския Император Франц Йосиф в България. От Кьошковете водят началото си много туристически маршрути из ПП „Шуменско плато”.


Мемориален комплекс „Създатели на българската държава”

Паметника „ Създатели на българската държава” се намира на 1км от град Шумен, на 450м надморска височина. Разположен е на хълма Илчов баир на територията на природен парк  Шуменско плато.

Идеята за изграждането на паметника се появява през 1977 г. по време на подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава(681г.). Строежа започва през август 1979 г., а паметника е открит тържествено на 28.11.1981 г.

Менументът е дело на голям колектив от проектанти и изпълнители, ръководител е проф. Крум Дамянов. За първи път в България при извайване на фигурите се използва съчетаване футуристичен стил с елементи от старобългарска каменарска школа. Чрез прилагане на светлосянката се променя художественото въздействие върху посетителя в зависимост от ъгъла на падане на слънчевите лъчи в различните часове на деня. Използвани са галерии и ниши с цел запазване интимността на образите и подчертаване на отличителните белези в историческата мисия на всеки от владетелите.    Паметникът е експониран за близко и далечно възприемане. От 30 км се откроява силует, състоящ се от осем тела от видим бетон, събиращи се във вид на спирала, символизираща постъпателния възход на българската държава. Различната им височина образува две полузали, в които чрез скулптори, откъси от стари епиграфски паметници, мозайка(най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито) и оргинални артефакти се проследява историята на България.

Мемориалът „ Създатели на българската държава” въздейства емоционално с последователно илюстриране на вековете, настъпващи бавно в градация един след друг. Осем бетонни тела от земята започват като бавен постъпателен процес, преодоляващ съпротивата на природата и трудностите на исторически възход. Чрез обменно пространствената композиция е пресъздадена цялата мощ на създаването и укрепването на българската държава. Отразени са  най важните етапи от развитието й от VІІ до Х в. чрез фигурите на Аспарух , Тервел, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон. Увенчаващият  композицията знак на лъва символизира ролята на герб от Симеоново време до наши дни.

Централно място в експозицията заема хан Аспарух, чийто образ няма конкретна достовереност. Той е изобразен в момента, когато забива меча си земята и с жест потвърждава желанието си тя тя да остане българска. Правейки връзка с най известните сцени на българските владетели, съкровището от Над Сен Миклош и Мадарски конник – авторите допълват композицията с фигурите на кон в триумфален ход и бягащо куче, защитаващо хана, тотем и жертвено животно на прабългарите. Над опашката на коня, на копията на войните е откъс от най стария български документ – „Именника на българските ханове”. След това следват скулпторите на Тервел, Крум и Омуртаг (български ханове управлявали през VII и IХ в.), които се извисяват на 18м. височина, а около тях са изобразени откъси от стари византийски хроники. Под тях е записана мъдроста на хан Омуртаг: „Човек, дори добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по късно, като види тези писмена, си спомни за този, който ги е направил…  името му бе Ювиги хан Омуртаг.”


ИАР „Мадара”

Най забележителния паметник в резервата у никалният скален релеф Мадарски конник. Единствен в Европа, той е образец на старобългарското изкуство и символизира мощта и величието на българската държава. Надписите около него, изписани на гръцки език, разкриват подвизите на трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг.Мадарският конник е обявен от Юнеско за паметник със своето значение. В историческата наука Мадара е известна и като култов център. Тук могат да се видят светилища, езическо капище, християнски черкви, параклиси. През ХІV век в скалите на платото е бил създаден най големият в България скален манастир с над 150 килии.

Мадара е култов център и през ранното и късното българско средновековие, за което благоприятстват освен природните дадености и близостта до първата и втората български столици Плиска и Преслав. Това дава основание на някои изслидователи да окачествят Мадара като „ Държавен култов център”.


ИАР ”Шуменска крепост”

          Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекти. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в България. Разкопките са проведени в периода 1957 – 1987 година под ръководството на Вера Антонова от Окръжен исторически музей град Шумен. Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.

          Най ранните следи от живота са от ХІІ в. пр. Хр. В породължение на 2700 години крепостта е била заселвана от траки, римляни, византийци и българи. През ранното (VІІІ- ІХ )в. и късното (ХІІ-ХІV) в. средновековие крепостта е играела ключова роля в българската история. Съществувала е до средата на ХV в. , когато е разрушена от полско-унгарския крал Владислав Ягело (Варненчик) и изоставена от турците.


ИАР „Кабиюк”

            Стопанство „Кабиюк“ е създадено през 1864 г. от русенския валия Мидхад паша като държавен конезавод в Османската империя с основна задача да снабдява армията ѝ на Балканския полуостров с ездитни коне. За кратко време заводът увеличава броя на конете. По време на Руско-турската война конете са отведени от него и заводът остава празен. Поради острата нужда от коне за новата българска армия стопанството бива възстановено през 1883 г. Неуспехи в производството на коне през първите четири години водят до затварянето на завода. Същинското възстановяване на дейността му започва през 1894 г. като „Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо „Кабиюк“.

         „Кабиюк“ бива многократно преименуван: Държавно племенно животновъдно стопанствоВасил Коларов, Опитна станция по биволовъдство и коневъдство „Кабиюк“, Държавен племенен семепроизводствен комплекс „Кабиюк“. През 2004 г. с приемане на Закона за животновъдството стопанството е преименувано в Държавно предприятие „Кабиюк“. През 2011 г. е обявен за национален историко-археологичен резерват. На територията му са разположени първият в България „ Музей на коня”, лятна резинденцияна княз Ал. Батенберг – „ Музей на Съединението” и ескпозиция от икони. За многобройните български и чуждестранни туристи се устройват атракции с коне и понита, обиколка на района с файтони, езда на хиподрума.


Регионален исторически музей – Шумен

            Начало на музейното дело в Шумен поставя учителят Сава Доброплоди. Той провежда през 1857г. първата експедиция до руините на Преслав. С материалите, които са събрани от нея, е подредена училищна музейна сбирка в библиотеката на Мъжкото класно училище. До освобождението продължава събирането и съхраняването на старини. След като Карел Шкорпил открива останки от Плиска, се стига до идеята на Рафаил Попов за създаване на археологическо дружество. През 1902 г. е учредено дружеството. На 29 юни 1904 г. в културния център на града е открит окръжен музей. Сегашната сграда на музея е построена специално за музея през 1981 г.                            Регионалния исторически музей съхранява над 150 000 музейни единици в осем зали. Експозицията представлява богатата история на региона от древността до края на ХХ век. Притежава богата сбирка от икони, монети, печати и метолопластика, експонирани в зала „ Съкровищница”. Тракийска гробница от ІV век пр.н.е. открита в надгробна могила край Смядово е единствената представена в музейна сграда на Балканския полуостров.


 Къща – музей „Добри Войников” –  Шумен

      Масивна, обкована порта въвежда в двор, ограден с високи каменни стени, застлан с едър калдъръм, с високи чемшири, кладенец и цветна градина. В по-стара къща, през 1833 г. там се ражда Добри Войников – виден български възрожденец, учител и автор на учебници, музикант, участник в Първия български оркестър от 1850 г., композитор, пръв български диригент и музикален критик, читалищен деец, драматург, театрал и автор на първата българска драма („Стоян войвода“). В двора се издига възрожденска двуетажна къща с широка дървена стряха и два реда прозорци. Строена е със средства на самия Войников през 1862 г. Като посланик от миналото, днес тя заема своеобразно място в историческото и архитектурно наследство на Шумен.


Музеен комплекс „Панчо Владигеров”-  Шумен

            Панчо Владигеров (1899 – 1978) е сред най изтъкнатите творци на изкуството, които град Шумен е дал на България и света. Къщата в която е направил първите си стъпки в музиката сега е музей. Богатата документална експозиция , посветена на „патриарха” на българската композиторска школа, е съчетана с въстановената уредба на този дом от първите десетилетия на ХХ век. Показани са работния кабинет и първото пиано на големия композитор. Комплексът включва още самостоятелна ескпозиция „  Музикалното дело в Шумен” и камерна концертна зала. В нея, както и в двора на къщата целогодишно се организират концерти.


 Къща – музей „Лайош Кошут”-  Шумен

            През 1849 г., след трагичния завършек на Унгарската национална революция, в Шумен пристига голяма група емигранти – унгарци и поляци, начело с политическия водач Лайош Кошут. Настанени са в пехотинските казарми, а техният водач − в дома на шуменския чорбаджия хаджи Димитраки Хаджипанев.

           Българинът, станал домакин на Кошут е заможен човек, търговец, но наред с това той участва в рано утвърденото в Шумен българско самоуправление и за известно време е кмет на българската община.

          Къщата е богата, чорбаджийска. Строена е през 30-те години на ХІХ век, източно от оживената тогава чаршия “Араста”. Оригиналното фасадно оформление, двор на три нива, потънал в зеленина и ограден с високи зидове, богато украсените тавани, резбованите врати и долапи, както и удачното функционално разпределение я нареждат сред най-оригиналните паметници на възрожденската архитектура в Шумен.


Къща – музей „Панайот Волов” –  Шумен

            Домът на един от видните дейци на българската национална революция – Панайот Волов, днес е превърнат в музей. С оригинални материали е пресъздадена обстановката, в която са преминали детските и младежки години на героя, роден през късната есен на 1850 година в будния тогава възрожденски град Шумен. В специално построена  за целта експозиционна зала, чрез веществен, документален и снимков материал е разкрит животът на великия българин, с акцент върху дейността му като апостол на ІV революцинен окръг, по време на Априлското въстание. Многобройните пройзведения на изкуството, експонирани в музейната зала представят динамиката на едно велико време и светлия образ на един от най-великите български герои.


Къщата на Димитър Сребров – Шумен

 Построена през 1872 г.от местния майстор уста Драгия. Построена е по средата на двора и го разделя ъна две. Предния двор има неправилна форма. Площта пред къщата е застлана с големи каменни плочи. Къщата има висок цокъл. Седем полукръгли стъпала водят до приземния салон със значителни размери. От двете страни на салона симетрично са разположени четири помещения- две стаи в предната му част с гипсови тавани. С удачните си пропорции и добре оформен дървен таван, елегантната извивка на еркера салонът изразява повдигнатото самочувствие на стопанина. Подовeте и покривната конструкция са дървени.

   Носи името на Димитър Георгиев Сребров роден 1866 г.,от рода на Златареви от Трявна. Същият е бил учител и участник в културния живот на града. През 1880 г. е съучредител на учителското дружество „ Основа”.


   Драматично-куклен театър „Васил Друмев” – Шумен

През 1856г. се представя пиесата на Сава Доброплодни “Михал Мишкоед” и тази изява се счита за начало на българския национален театър. През 1911г. е основан Шуменски градски театър. От 1956г. има самостоятелна сграда, реконструирана през 1981г. От 01.01.2000г. се трансформира в ДТ “В. Друмев” и куклен театър “Патиланчо” – ДКТ.

 


Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – Шумен

            Регионална библиотека “Стилиян Чилингиров” – Шумен е една от най-големите и богати по фонд библиотеки в страната. Началото на нейния летопис започва през 1922 г. когато е създадена като четвърта депозитна библиотека в България по инициатива на Стилиян Чилингиров. Библиотеката е една от малкото в страната със специално проектирана и построена през 1980 г. сграда, която осигурява условия за диференцирано и ефективно обслужване на читателите. Книжовното богатство на библиотеката надхвърля 750 000 библиотечни документи.


 

Художествена галерия „Елена Карамихайлова” –  Шумен 9700

            В началото галерията е основана като читалищна сбирка през 1947 г. към читалище „ Д. Войников”. Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ e създадена през 1955 година като колекция от произведения на пластичното изкуство. Носи името на една от първите български артисти след освобождението. Елена Карамихайлова (1875-1961) е първата българска художничка с академично образование в историята на българският живопис. Фондът на галерията, включващ живопис, графика, скулптура и приложни изкуства наброява над 2000 творби. Между тях са произведения с висока художествена стойност, значими за българската култура. Изложбените зали с обща площ 333 кв. м са отворени за художествени изложби с разнообразен характер, както и за други културни прояви. Периодично галерията показва колекции от фонда на различна тематика, стил и времеви период.


Държавен симфоничен оркестър Шумен

            Първите опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През 1848 – 1849 г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен.През 1850 г. под ръководството на един от тях, Михай Шафран, те създават свой оркестър. Една година по-късно, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов, Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен. Репертоарът му включва маршове, полки, мазурки, полонези и откъси от опери на прочути италиански и немски композитори.Сред най-добрите ученици на Михай Шафран е Добри Войников – възрожденски учител, писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец.През 1859 г. Добри Войников създава първият ученически оркестър в Шумен. Диригент е Анастас Стоянов, племенник на Добри Войников и баща на композиторите Андрей Стоянов и Веселин Стоянов. След Освобождението диригентът Коста Дюкмеджиев основава музикално дружество “Гусла”. Под негово ръководство и инициатива през следващите петдесет години действат камерни, оперетни и струнни състави. Независимо от големият им брой до 40-те години на ХХ век оркестрите в Шумен не успяват да надскочат рамките на любителското музициране. Съставите са малки и липсват достатъчно добре подготвени музиканти.За развитието на музикалното изкуство в Шумен особена заслуга има и Веселин Спиров, който през 1934 г. открива частна цигулкова школа.Първият модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на 1941 г. под ръководството на Владимир Василев – преподавател по музика в Учителския институт. На 23 ноември 1942 г. в читалище “Добри Войников” под неговото диригенство е първия симфоничен концерт с участието на местни музиканти.През 1946 г. е създаден нов общоградски оркестър с диригенти Велико Дюкмеджиев и капелмайстора капитан Павловски, заместен от Мирко Каравасилев.В началото на 1949 г. се осигуряват сравнително по-благоприятни условия за работа – репетиционна зала и субсидия от общината. Гостуват солистите Петър Христосков, Леон Сурожон, Владимир Аврамов, Недялка Симеонова и др.През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от Васил Стефанов, а солист е Панчо Владигеров. Програмата включва: Бетовен – Симфония № 1, П. Владигеров – Концерт за пиано и оркестър № 3, В. Стоянов – Обреден танц.


Църква „Св. Възнесение Господне и вмчк. Георги”

      Храм „Св. Възнесение“ е построен в гр. Шумен преди шест вeкa. На няколко пъти е разрушаван и съзиждан из основи. Настоящата сграда е издигната през 1829г., като по-късно са събрани допълнителни дарения и са поканени тревненски зографи и дърворезбари за изработването на светия олтар, владишкия трон, пpocкинитaриите и икoнитe. Изработени са дъpвeни тронове, красиви стенописи, великолепeн полилей.

        С дарени средства през 1832г. пoдът е заcтлaн с камeнни плочи. Църквата грейва oт ваpакa на иконите и сребърните им обковки. С годините е събрана красива, сребърна и позлатена цьpкoвнa утвар. През 1776г. е поръчана и израбoтeна в Дубровник маргаритена златотъкана плащаница, с даренията на шyмeнcкитe мeдникаpи и кожухари.

         По древен обичай в двора на църквата са погребвани заслужили за вярата и народа си възрожденци. Сред тях има и двама князе: Димитър Мурузи и Валериан Мадатов.

         В тази църква са служили митрополитите на Преславска епархия, а от 1872 дo 1882г. тя е седалище и на Варненско-Преславския митрополит Симеон. От нейния амвон са произнaсяли слова eдни oт нaй-просвeтeните за времето си българи.

        За последен път църквата е пoдновена през 1940г. Храмът съхранява в себе си важна част от историята на гpaд Шумен и представлява безценно културно и духовно наследство.


Църквата “Св. пророк Илия” –  Шумен

        Черква „Св. Пр. Илия” е изградена 1846 година, както гласи надписа, поставен над южния вход. Построяването и навярно е дело на тревненски майстори.

         Владишкият трон  е направен от Никола Драгошинов – известен тревненски майстор резбар. През 1910 година е съградена камбанарията с местен камък от майстора Никола Преславски. Престолът е подарен в 1847 година от Жечо П. Жечев. Иконостасът е  от дъбово дърво и е много скромен на вид. Украсата му е съсредоточена около олтарната врата. Иконите са изографисани от шуменския иконописец Никола Василев. Архивите на черквата и други вещи се съхраняват в ракла. Запазен е малък дървен водосветен кръст от дърво с височина 10 см. с миниатюрна резба, за който се знае че е много стар. Обкован е от двете страни със сребърен обков.

       Съхранен е и  дървен черковен печат с надпис „Черква дивдядовска лето 1846”. Печатът е изработен безупречно, което показва, че е дело на много вещ майстор резбар.


Арменска църква „ Св. Асвизазин” (Света Богородица) –Шумен

            Взиданият надпис съобщава времето на строежа 1834 г. от бежанци арменци. През 2001 г. е ремонтирана и обновена с нова камбанария. В двора на църквата се пазят надгробни мраморни плочи на арменски първенци и дарители от 18-19 век с надписи и скулптурни украси. В нея през 1849 г. унгарецът Лайош Кошут и неговите сподвижници отбелязват Рождество Христово. В съседство до църквата е сградата на Арменски народен дом.


Джамия „Шериф Халил паша” – Шумен

Култов архитектурен ансамбъл, построена през 1744 г. Джамията е втора по големина на Балканския полуостров. Действащ мюсюлмански храм.

Томбул джамия е интересен култов паметник , построена е при управлението на Шериф Халил паша. Тя носи неговото име, но поколенията не го запазват, а я наричат „томбул” заради куполите и. Представлява интересен ансабъл, състоящ се от джамия, висше духовно училище (медресе) с библиотека и основно училище, приобщени в единна композиция чрез умелото преливане на вътрешните дворове и пространства. В библиотеката е имало около 5 000 тома, сред които и препис на пътеписите на арабина Идриси от ХІ в. Сега те се съхраняват в Националната библиотека в София.